Навсякъде около себе си се сблъскваме с много предразсъдъци и стереотипи – момичетата не могат да си играят с колички и камиончета, момчетата не носят розово, възрастните винаги са прави… Когато говорим за децата с увреждания, митовете и легендите, които се разнасят в пространството, може да са много нелепи, но същевременно са и много опасни, защото подхранват неразбирането и неприемането на тези деца.

Ето и 7 от най-разпространените митове за децата с увреден слух:

• Глухите деца не могат да говорят. Все още в медиите широко се използва думата „глухонеми“. Децата, които не чуват обаче, могат да говорят – всяко в различна степен в зависимост от индивидуалното си развитие, наличния слух, възрастта на оглушаване. Може някои от тях да имат по-особена фонация или да предпочитат да комуникират основно с жестов език, но всички те имат шанс да развият реч, която е резултат от усилена слухово-речева рехабилитация. Не трябва да забравяме, че всяка казана дума от глухото дете е продукт на дълга и упорита работа и заслужава подкрепа и поощрение, а не пренебрежение и обидни етикети.
• С кохлеарен имплант всички деца могат да чуват. Тази тема е много обширна и сложна и ще споделим информация в отделна статия. Накратко, кохлеарната имплантация не винаги е най-подходящият подход за всяко дете с увреден слух. Понякога кохлеарната имплантация не дава очакваните резултати. При децата със съхранен остатъчен слух или при по-големи глухи деца (4-5 годишна възраст), също и при деца на глухи родители, може да се намерят и по-подходящи подходи.
• Другото неразбиране е, че кохлеарната имплантация магически прави детето чуващо. Реалността е, че детето се нуждае от многогодишна упорита рехабилитация, за да се научи да ползва слуха, който имплантът му дава. И не трябва да забравяме, че ако детето си махне импланта, то не чува. При технически проблем или дори ако няма батерия – също.
• Всички глухи деца знаят и използват жестов език. За съжаление, не е така. Макар и да има редица изследвания, които доказват, че ранното въвеждане на жестовия език в комуникацията с бебето дава отлични резултати за цялостното развитие, не всички деца имат възможност да го научат и използват. Много деца имат частична загуба на слуха или са имплантирани в много ранна възраст, развиват пълноценна устна реч и не изпитват необходимост от жестовия език като средство за комуникация.
  Има обаче и много деца, на които жестовият език може да помогне значително за познавателното развитие, но семействата им не искат да го използват поради предубеждения и страх от неприемане в обществото.
• Ако говоря по-силно, глухото дете ще ме чува по-добре. Напротив, дори да викате силно, речта ви не става по-разбираема за глухото дете. Много по-добре е да говорите ясно и отчетливо, като изговаряте внимателно думите с нормално темпо. Силата на гласа много рядко помага.
  Всички глухи деца четат по устните. Умението за четене по устните е нещо, на което децата с увреден слух се учат бавно с много труд от малки. Различните деца го владеят в различна степен. Много специалисти обаче предпочитат да наблегнат на развиване на остатъчния слух и децата не винаги усвояват достатъчно добре четенето по устни. Това умение е много полезно дори за деца с кохлеарни импланти, защото е компенсаторен механизъм с помощта на визуална информация, когато слухово няма пълноценно възприемане.
• Като общувате с глухо дете, може да му помогнете, като сте с лице към него и изговаряте думите отчетливо, но не забравяйте, че това може да не е достатъчно (как да различим думи като мама и баба, боб и поп, гол и кол), затова проявявайте разбиране и търпение.
  Ако глухото дете не ме разбере какво казвам, ще му го напиша. Глухите деца се научават да четат много рано, около 4-годишни, което главно е свързано с необходимостта четенето да подпомогне артикулационните и говорните им умения и процеса на учене. Механичното четене обаче в много случаи не е гаранция за успешно разбиране на прочетеното. Усвояването на говоримия език понякога не става естествено при глухото дете, а е бавен и труден процес, затова детето може да не разбере писменото ви съобщение. Може да се опитате да използвате по-достъпен език с по-прости изречения.
• Глухите деца не могат да спортуват. За съжаление, доста често могат да се чуят реплики от рода на: Ама как с тези импланти ще спортува, ами ако си удари главата? или Ама той няма да чува инструкциите на треньора по време на състезание. Как ще се справи?
  Истината е, че и чуващите деца са застрашени от травми на главата при спортуване. А относно инструкциите или сигналите по време на състезания – някои чуващи деца също не са внимателни или не разбират добре инструкциите. Има и много начини да се помогне на глухото дете – да се дават инструкциите предварително, да се дават зрителни сигнали, да се ползва асистент или жестов преводач.

Има какво да научим от глухото дете – как чуването и говоренето не е даденост за всички, а понякога може да изисква много упорита работа, как с борбеност и постоянство се преодоляват препятствия. За да живеем в един по-добър свят, е необходимо да се освободим от предразсъдъците и да проявим повече разбиране!