Представете си следния сценарий. Карате колело и минавате през парка, нервни сте, бързате, а по алеята пред вас най-небрежно си върви дете. Звъните със звънеца няколко пъти, но детето не се отдръпва. Изнервяте се още повече. И накрая промърморвате: „Айде бе, малкия, да не си глух?!“

В 99% от случаите детето най-вероятно просто е разсеяно и не обръща внимание на звънеца. Някой път обаче се оказва, че детето наистина е глухо. В този случай обикновено виждаме два сценария:

– Велосипедистът мърмори как не е редно глухи деца да се разхождат без придружител в парка и да се пречкат, не е редно толкова хора да трябва да се съобразяват с тях.

– Велосипедистът се чувства неудобно, промърморва с искрено съжаление „Ооо, горкото!“ и продължава по пътя си, като си мисли какво страдание е да си глух…

Трябва да знаете обаче, че глухите деца са като всички останали! Обичат да играят, да се забавляват, опознавайки света около себе си, имат хобита и интереси, потребност и желание да общуват, да се сприятеляват, умеят да манипулират не по-зле от чуващите си връстници. Няколко основни съвета как да общуваме и да се отнасяме с глухото дете:

1. Забравете за съжалението: „О, горкичкото, то не чува! Живее в света на тишината!“. Обидно и ненужно е. Глухите деца нямат нужда от вашето съжаление, напротив, те искат да се чувстват равни на останалите.
2. Осъществявайте зрителен контакт! Независимо от степента на слухова загуба, дали детето носи слухови апарати или кохлеарни импланти, дали разчита на жестов език или говори добре, зрителният контакт е изключително необходим за децата със слухова загуба, които разчитат и на допълнителни средства за визуализация на информацията – например да прочетат по устните ви, да наблюдават жестовете ви или мимиките на лицето ви. 
3. Спазвайте дистанция! За да може детето да обхване визуално лицето и тялото ви, трябва да спазвате определена дистанция. Това може да е от важно значение, за да може детето да общува с вас пълноценно. 
4. Говорете естествено! Не викайте! Повишаването на силата на гласа не прави речта по-разбираема за глухото дете, дори напротив. Изговаряйте думите ясно и отчетливо без излишна драматизация.
5. Не игнорирайте събеседника си! Когато глухото дете ви каже, че не е разбрало или ви помоли да повторите, не му казвайте „Няма значение! Нищо, нищо!“ или „Ще ти кажа по-късно!“ Така детето се чувства изолирано и в него се натрупва недоволство. Проявявайте уважение и търпение!
6. Не говорете едновременно! При повече говорещи в дадена ситуация за глухото дете е трудно и дори невъзможно да проследи целия разговор.
7. Глухото дете е като всички останали! Независимо от всички трудности, с които се сблъсква в общуването си, глухото дете е преди всичко дете – има нужда да играе, да палува, да нарушава правилата, да изразява себе си, да тества търпението на хората около себе си! 

И като видите дете на алеята пред вас, което не се обръща дори да му свирите нетърпеливо със звънеца на велосипеда си, замислете се, че може пък наистина да е глухо. И независимо дали е глухо или не, просто се погрижете за неговата безопасност и го заобиколете без излишни коментари.

Дари Борисова