Продължаваме с нашата поредица от забавни и полезни игри за цялото семейство, които включват активно децата и подпомагат изграждането на увереност, положително отношение към ученето, мотивация и стремеж за развитие.
Игра 7. Буркан на мечтите
За да расте едно дете уверено и със самочувствие, то трябва да вярва, че може да сбъдва мечтите си и да постига желанията си. Тази проста игра цели да провокира детето да мечтае смело, но и същевременно да мисли как да осъществи мечтите си, а след това и да действа за тяхното постигане.
Декорирайте заедно един сравнително голям стъклен буркан. След това нека детето записва мечтите си на цветни листчета, които да слага в буркана. От време на време може да изваждате листчетата и да ги преглеждате – детето може да отделя вече реализираните желания, да си припомня предишни мечти или да си поставя нови цели. Дискутирайте всяко желание и всяка мечта, дори онези, които възрастните смятаме за неосъществими. Не трябва да поставяме ограничения на детето, защото точно най-големите мечтатели стават дръзки изобретатели и визионери!
Игра 8. Моето име е моята сила
Нарисувайте или изрежете цветни звездички – на брой колкото са буквите в името ви. За всяка буква от името си измислете една своя добродетел или хубаво качество, което започва с тази буква. Напишете добродетелите си в звездичките и ги подредете. Често си ги поглеждайте, за да си припомняте положителните си качества. Периодично можете да си изработвате нова рисунка или апликация.
Игра 9. Страх ме е, обаче…
Много важно качество е да умеем да се справяме със страховете си. Не трябва да ги пренебрегваме, защото те ни правят предпазливи и внимателни за опасностите, пречките и предизвикателствата по пътя ни. Но и не трябва да оставяме страхът да ни контролира и да ни пречи да постигаме мечтите си.
Играта е проста и е свързана с това да изразяваме страховете си, за да ги рационализираме и да се научим да ги преодоляваме. Нека детето си намисли нещо, от което го е страх – например, от тъмното, от високото, да плува, да се катери, да кара колело, да се качи на бърза въртележка в лунапарк, да отиде без домашно на училище… Няма малки и големи страхове, важни и неважни – всеки страх е значим. След това стъпка по стъпка започнете да си представяте заедно „А сега си представи, че…“ и да задавате въпроса „И какво от това?“. Например, ако детето се страхува да кара колело, можете да го провокирате да изрази страха си – ще падна, ще се ударя, ще ме боли, може да си счупя крака, да не мога да ходя… Започнете да измисляте „защити“ и противодействия на лошите неща – ще те държа, докато не се почувстваш уверен, ще ти дам наколенки и каска… Идеята е детето да стигне до дъното на страха си, но и да види начини за преодоляването му, не просто за пренебрегването му.
Избягвайте реплики като „Момчетата не се страхуват“ или „Ако те е страх, другите ще ти се смеят“, защото с тях карате детето да се срамува и да потиска чувствата си, а така проблемите не се решават, а стават все по-дълбоки.